Потребителски вход

Последна снимка

Тодор Найденов - програмата за пчеларите

Ще останат ли пчелари след 2014-2020 г ?

Тодор Найденов, В. Търново
Остават три месеца до началото на програмният период 2014-2020 година. След отпадането на възможността за субсидиране на пчеларството „на кошер” по Общата селскостопанска политика, си задаваме въпроса: Какво да очакваме през слеващите седем години?
На какво могат да се надяват пчеларите!
Ще има ли подпомагане за пчелите, какво ще бъде качеството на живот на пчеларите и техните семейства?
В момента никой не дава отговор на тези въпроси! Затова трябва сами да си ги потърсим в нормативните документи, които българската държава съгласува с институциите на Европейския съюз за националните си политики. Най важен от тях е „Проект на споразумение за партньорство на република България, очертаващо помощта от Европейските структури и инвестиционни фондове за периода 2014-2020г” на Министерския съвет. В радела за политиките на селското стопанство не се споменава думата пчеларство.От написаното за развитието на животновъдството също не може да се разбере какво ни очаква в бъдeще.
 Следващият документ е «Стратегия за устойчиво развитие на земеделието 2014-2020 г” на МЗХ където в приложение №5.9 в «Стратегия за развитие на пчеларството в Република България до 2020 г.» на 16 страници, е направен анализ на състоянието на пчеларството, посочени са проблемите. Формулирана е целта на стратегията и възможните решения, приоритети, мерки и действия. Всичко е точно и ясно. Липсват само конкретни цифри от които пчеларят да си състави перспективна програма за своето развитие, а в бъдеще да иска от управляващите спазването на тази стратегия. Например, така както е в бубарството. Там ясно и категорично се казва, че «...очакването изкупната цена на суровите пашкули в размер на 6,5 евро/кг да се формира от 46% участие на частните изкупвателни фирми и 54% участие на европейски и национални субсидии». Пожелавам на пчеларите такава конкретика. И знам ,че може да се случи! Ако някой от авторския колектив на пчеларската стратегия стане министър на земеделието.
Проблемът на пчеларите в България днес е, че няма кой да им даде парче от баницата. А и те не си го поискват.
Какви са възможностите в бъдещият период:
 Участие на пчеларите в общите за всички земеделски производители програми за финансиране, което ще стане ясно до май 2014 г, но кога ще може да се подават проектите, никой днес не се ангажира да каже;
 Да се преборим за включването на пчеларите в Схемата за малките фермери само със своя пчелин. В старите страни членки, както е в регламента за директните плащания, тази формулировка е свързана с обработваната земя до 30 дка. В България на нея отговаря например бенифициента на мярка 141, който е задължен да обработват мнимум 5 дка трайни насаждения или 10 дка ниви. Целта на пчеларите в България трябва да бъде пчеларството да не се обвързва с обработването на земеделска земя. Това дава възможност според Регламента земеделският прозводител да получава ежегодно от 500 до 1250 евро годишна субсидия за целия програмен период. Миналогодишното подпомагане de minimus много се хареса на пчеларите, но тя може да се получава само три последователни години. Тази е по благоприятна, не предполага високи изсквания, но пчеларите трябва да си я поискат.
 В приетият регламент между Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент Глава V става въпрос за страните, които ще прилагат права на плащане.България остава по старата схема на директно подпомагане на площ.Специалистите могат да се напънат и да произведат съобразно нашите условия ново съдържание на това понятие. Има време да поискат нотификация. Ако ЕК реши, до два месеца ЕС и ЕП трябва да откажат или замълчат/потвърдят/. Най-късно до 15 октомври 2015 г фермерите могат да подават заявления за включване. Може да се търси и междинен вариант, при който към минималното количество земя се прибави и пчелина за по висока субсдия до 1250 евро.
 От всичко най реално и утвърдена от ЕК си остана Националната програма за развитие на пчеларството. Трябва да бъдем благодарни на хората, които в началото от 2007 г я сътвориха. Проблемите дойдоха в последните две години, когато на пчеларите им “дойде акъла” масово да кандидатстват по нея. Критиките бледнеят пред това, че тя е реалност. На когото не харесва, да не кандидатства. Да се е борил тя да стане такава, каквато иска! Но днешният бенефициент на тази програма в повечето случаи не е платил членски внос на пчеларска организация, нито пък е направил предложение, каква да бъде тя. Но иска! Самият аз, като участник в обсъждането й още от създаването съм правил много предложения и многократно съм изразявал негодуванието си от някои разпоредби.
Програмата 2014-2016 г вместо равнопоставеност на пчеларите само задълбочава
проблема
При сегашното изменение на Регламент/ЕО/№917/2004 трябва да се прецени дали някои недостатъци за 2015 г могат да бъдат избегнати. За 2014 г е късно, защото пчеларската година на Програмата започна на 1 септември и продължава до 31 авгус/. Например при този малък финансов ресурс мястото на кошерите не е в тази програма. Престъпление е да лишиш всички пчелари с до 150 отглеждани пчелни семейства от милионите левове с които могат да си купят кошери по ПРСР, а средствата за лекарства по пчеларската програма пак да не достигнат;
А колкото до Националните доплащания цитирам съобщението от 9 октомври: ”Европейската комисия одобри отпускането на националните доплащания за 2013 г. за България. Одобрените схеми за национални доплащания са за земеделска земя, тютюн, говеда, биволи, крави с бозаещи телета, овце-майки и кози-майки. От своя страна Министерски съвет одобри конкретния размер на подпомагането по схемите.»
За много пчелари днес проблемите за утрешното финансиране не са основни. Но и те, както другите са засегнати от тежестите на законите от последните 3 години.
Затова заедно всички пчелари, чрез и с нашите национални пчеларски организации трябва да се борим и за това държавата да ни взема по-малко

Пазарска количка

Във вашата количка няма продукти.

0 продуктаОбщо: 0.00 лв.

Случайни снимки