Потребителски вход

Последна снимка

Актуални изисиквания към пчелния прашец

Актуални изисквания към преработката, съхранението и реализацията на цветния пчелен прашец
Доц. д-р Динко Динков
Тракийски университет

Производството на пчелен прашец за консумация от хора следва да става при спазване на някои основни условия. На първо място, този продукт трябва да се получава само в пчелини, разположени в чисти местности. С оглед гаранциите за предпазване на прашеца от попадане на пестициди и др. замърсители пчелините трябва да са отдалечени поне на 3 km от площи с интензивно земеделие, пътища и промишлени предприятия (Bogdanov, 2006).
За възпрепятстване първоначалното нарастване на броя на микроорганизмите се препоръчва ежедневно събиране на прашеца от прашецоуловителя и неговата незабавна последваща обработка (Bogdanov, 2014).
Необходимо е въвеждането на предварително пречистване на пчелния прашец от механични замърсявания (други части от растения и пр.). Напоследък за пречистване на прашеца се препоръчва използването на електрически веялки (Пчеларски център-южен, 2014a). В тях събраният прашец се почиства чрез обдухване. В края на процеса посредством два изхода от машината се отстраняват чистия прашец и механичните замърсявания.
След този процес е необходимо прашецът да се постави във фризер за два дни за гарантираното унищожение на евентуално попадналите в него насекоми-вредители (Moosbeckhoefer and Ulz, 1996), както и за избягване на допълнителното му замърсяване.
При проучвания на някои автори от 2011 г. бе установено, че биологичноактивните компоненти на пчелния прашец се запазват най-добре при замразяване и изсушаване (Dominguez-Valhondo et al., 2011).
Съгласно актуалните изисквания в РБългария пчелният прашец трябва да се подлага на изсушаване при температури не по-високи от 45°C и да бъде с водно съдържание не по-високо от 12% (Наредба №9, 2005). Според предложението за международен стандарт за пчелния паршец тази температура, следва да е 42°C, при постигане на крайни стойности за водното съдържание от 6% (Campos et al., 2008).
В търгавското мрежа в България се предлагат основно eлектрически сушилни за изсушаване на цветен пчелен прашец. С оглед спазване на нормативните изисквания за поддържане на ниски температури при изсушаване на прашеца се препоръча използването на сушилни с възможности за регулиране на температурата (Пчеларски център-южен, 2014b).
Според литературните данни вакуумното съхранение на пчелния прашец е за предпочитане, поради това, че при него се избягва понижението на антиоксидантната активност на продукта (Bogdanov, 2014). Този начин на съхранение на цветния пчелен прашец възпрепятства и допълнителното му замърсяване, както и адсорбцията на вода в продукта и би следвало да се препоръча, пред използването на опаковане без вакуум.
През настоящата година влезе в сила Регламент 1169 (2011), касаещ етикетирането на храните и въвеждането на по-строги правила, свързани основно с по-добрата информираност на потребителите за състава, хранителната стойност, произхода, потенциалните възможности за непоносимост от определени групи консуматори, препоръчителния дневен прием и др.
На проведената на 05-06.06.2014 г., В Старозагорски минерални бани НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ на суб-клон Стара Загора бе представена научна публикация, свързана с произведения при изискванията за биологично производство пчелен прашец (http://journal.sustz.com/VolumeIV/Number5/Papers/DeyanStratev1.pdf).
Поради факта, че в страната в момента се предлага на консуматорите и пчелен прашец, който не е получен от сертифицирани спрямо изискванията за биопроизводство пчелини настоящата информация е актуална, навременна и би била полезна за пчеларите, които преработват и реализират този втори по значимост пчелен продукт.
На организираната на 9 октомври международна научна конференция „Ветеринарна медицина – наука, практика, бизнес”, е предвидено представяне на резултатите за водно съдържание и общ минерален състав на събраните през настоящата година проби пчелен прашец по научния проект на Тракийския университет на тема „ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И IN VITRO ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ МУЛТИРЕЗИСТЕНТНИ ЕНТЕРОБАКТЕРИИ”.
Членовете на научния колектив на проекта канят заинтересованите от резултатите да присъстват на научния форум, който ще се проведе на 9 октомври, преди националното изложение BULVET MEDIKA в Тракийския университет. Презентацията ще бъде в секция „Технология и безопасност на храните” на Научната конференция.

Следващата информация
не представлява нормативен документ.
Тя е изготвена и цитира представените в т.12 литературни източници, свързани с изпъленнието на целта и задачите на научния проект и има за единствена цел своевременно информиране на пчеларите относно актуалните изисквания към етикетирането на цветния пчелен прашец,
съгласно изискванията на Регламент 1169 от 2011 г.

Предложения за етикетиране на цветен пчелен прашец

В достъпните литературни източници се установяват малък брой предложения за изисквания към етикетирането на цветния пчелен прашец (Bogdanov, 2014; Campos et al., 2008; Nogueira et al., 2012). При това дори при предоставяне на данни относно етикетирането на този продукт в литературните източници се установява липсата на допълнителна специфична информация, която понастоящем се изисква чрез изключително актуалния за хранителновкусовата промишленост в момента Регламент 1169 (2011).
1. Наименование на продукта - Цветен пчелен прашец
Това наименование на продукта е съобразено с изискванията на регламент 1169 (2011).
2. Списък на съставките. Според изискванията на член 19, 1(ii) от Регламент 1169 (2011), в случая не е необходимо посочване на количество на отделни съставки на продукта, поради това че наименованието на продукта точно идентифицира естеството и характера на съставките.
3. Обозначение на съставките на продукта, предизвиквъщи алергични реакции – ПРЕДЛОЖЕНИЕ: „Продуктът не се препоръчва при хора с алергии или астма (Bogdanov, 2014), както и при деца под 1 г.”
Аргументирането на горното предложение за допълнителен текст при етикетиране на продукта е свързано с анализа на данните от достъпните литературни източници, според които пчелният прашец не представлява проблем при неалергични хора, но в него могат да се съдържат и аларгогенни полени и субстанции с подобен ефект. Алергията от полен се свързва основно с наличието им във въздуха, докато аларгиите при консумация на полен са рядко явление и са с честота, съпоставима с тази при алергиите, предизвикани от други храни. В подкрепа на това могат да послужат литературните данни от проведени в Русия проучвания през 2008 г. според които при 891 човека са установени 1,45 % алергични реакции (Smirnova, 2008). В научната литература са документирани и животозастрашаващи анафилактични реакции, след консумация на пчелен прашец (Geyman, 1994; Greenberger et al., 2001; Jagris and Sussman, 2012), както и случай с 34-годишна испанка със сезонен риноконюнктивит, съчетан с непоносимост към пчелен мед, която е получила еозинофилен гастроентерит, след консумация на пчелен прашец (Puente et al., 1997).
Въз основа на информацията за неизяснения въпрос относно необходимостта от извършване на микробиологични проучвания за наличието на спори на Clostridium botulinum в пчелния мед, понастоящем е въведена забрана за консумацията на пчелен мед при деца под 1 г. (Bogdanov, 2006). Поради възможността не само медът, но и прашецът да съдържа спори на причинителя, би могло да се препоръча до момента на научното изясняване на въпроса за опасността от ботулизам, рестрикцията въведена при пчелния мед да се прилага и при етикетирането на цветния пчелен прашец.
4. Номинално (нетно) тегло. Например: Нетно тегло: 100 g ℮
5. Партиден номер. Посочването на партидния номер е задължително условие, според българското законодателство за етикетиране и представяне на храните.
6. Производител. Следва да се посочва регистрационния номер на пчелина, населено място и др. / предприятие, населено място и др.
7. Страна на произход. Посочването на страната на произход е задължително. Например: България.
8.Условия и период на съхранение (Срок на минимална трайност “Най-добър до”). Посочва се датата на минимална трайност - например:”най-добър до:22.09.2015 г.”. Тя следва да е съобразена с изискването за съхранение при вакуумно опаковане на продукта за период от 2 години на студено, сухо и тъмно място при 0 до 10 oC (Bogdanov, 2014) или 1 година при 0 до 4 °С, в случай на съхранение в херметически затворени опаковки, разрешени за използване при храните (Наредба №9, 2005). Опаковките следва да не отделят токсични субстанции в продукта, за което трябва да се изискват съответните документи от производителя им. За предпочитане са непрозрачните опаковки, които възпрепятстват стимулиращото се от светлинните лъчи окисление на мазнините в продукта.
9.Условия на употреба
Препоръчителна употреба: дневно по 2 пълни чаени лъжички (около 10 гр.) за възрастни, а при деца 1 пълна чаена лъжичка (около 5 гр.), (Bogdanov, 2014).
10. Хранителна информация, съгласно изискванията на Регламент 1169 от 2011 г.

Представяне на хранителната информация за пчелен прашец (възрастни).
Показатели

Хранителна информация за 100g продукт (Campos et al., 2008)
Препоръчителен дневен прием % (ПДП) *
Препоръчителен дневен прием % (ПДП) за 1 порция**
Енергия
≥ 990,5 kJ/ 233,5 kcal
≥ 11,7%
≥ 1,17%
Мазнини
≥ 1,5 g

≥ 2,1%
≥ 0,21%
Въглехидрати
≥ 40 g

≥ 15,4%
≥ 1,54%
Белтъчини
≥ 15 g
≥ 30%
≥ 3%
*Препоръчителен дневен прием % (ПДП): Референтни количества за препоръчителен дневен прием при средностатистически възрастен на база 2000 kcal (8400 kJ) диета.
**Когато е указано на етикета, че теглото на 1 порция е 10 g (2 пълни чаени лъжички), (Bogdanov, 2014), а опаковката съдържа 10 порции (100 g).
Витамини и минерали за прием на пчелен прашец, които могат да се обявяват и техните хранителни референтни количества (възрастни).
Витамини
(в 100 g)
(Campos et al., 2008)
Дневни референтни количества
(прил. XIII, Regulation 1169, 2011)
% от
дневните референтни количества, получавани чрез 10 g пчелен прашец
Микро- и макроелементи (в 100g)
(Campos et al., 2008)
Дневни референтни количества
(прил. XIII, Regulation 1169, 2011)
% от
дневните референтни количества, получавани чрез 10 g пчелен прашец
Витамин А
1000 – 20000 µg

800
12,5 - 250
Калии
400 – 2000 mg

2 000
2,0-10,0
Витамин Е
4-32 mg

12
3,3 – 26,6
Калции
20-300 mg

800
0,25-3,75
Витамин С
7000 – 56 000 µg

80
875 – 7000
Фосфор
80-600 mg

700
1,14-8,57
Тиамин
0,6-1,3 mg

1,1
5,45-11,82
Магнезии
20 – 300 mg

375
0,53-8,0
Рибофлавин
0,6-2 mg

1,4
4,28-14,28
Желязо
1,1 – 17 mg

14
0,78-12,14
Ниацин
4-11 mg

16
2,5-6,87
Цинк
3-25 mg

10
3,0-25,0
Витамин В6
0,2 – 0,7 mg

1,4
1,428-5,0
Мед
0,2-1,6 mg

1
2,0-16,0
Фолиева киселина
300 – 1000 µg

200
15,0-50,0
Магнезии
2-11 mg

2
10,0-55,0
Биотин
50-70 µg
50
10,0-14,0
Пантотенова киселина
0,5-2 mg
6
0,83-3,33

11. Друга информация
Знаци за рециклиране, за отпадъци от съответния вид опаковки и бар-код с информация за производителя и артикула..
Задължително изискване, съгласно Регламент 1169 (2011), е размерът на малките букви на етикетите да е равен или по-голям от 1,2 мм.

12.Литература
1. Централен кооперативен съюз, 1991, Отраслова нормала (ОН) 2567111-91, Прашец цветен пчелен, 1-7.
2. Пчеларски център-южен, 2014а, Електрически веялки, http://pchelar.com/node/594
3. Пчеларски център-южен, 2014b, Електрически сушилни, http://pchelar.com/node/510
4. Първанов, П, Д. Стратев, Р. Балканска, Д. Динков, 2014, Конкретизиране на изискванията за преработка, съхранение и реализация на цветен пчелен прашец, заявено участие в VІI НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОКАЛЕН ЦЕНТЪР НА EFSA, Център за оценка на риска, БАБХ, 30 октомври 2014г., София.
5. Bogdanov, S., 2006. Contaminants of bee products, Review article. Apidologie, 37,1–18.
6. Bogdanov, S., 2014. Pollen: Production, Nutrition and Health: A Review: www.bee-hexagon.net.
7. Dominguez-Valhondo, D., D. B. GIL, M. T. Hernandez, D. Gonzalez-Gomez, 2011, Influence of the commercial processing and floral origin on bioactive and nutritional properties of honeybee-collected pollen. International Journal of Food Science and Technology 46 (10): 2204-2211.
8. Geyman, J.P., 1994. Anaphylactic reaction after ingestion of bee pollen. The Journal of the American Board of Family Practice /American Board of Family Practice 7 (3): 250-252.
9. Greenberger, P.A., Flais M.J. (2001) Bee pollen-induced anaphylactic reaction in an unknowingly sensitized subject. Annals of allergy, asthma & immunology 86 (2): 239-242.
10. Greenpeace, 2014, A Toxic Eden: Poisons in your Garden an analysis of bee-harming pesticides in ornamental plants sold in Europe, pp. 3-41; http://sos-bees.org/reports/.
11. Jagris, A., Sussman, G. (2012) Anaphylaxis from bee pollen supplement. Canadian Medical Association Journal 184 (10): 1167-1169.
12. Moosbeckhoefer,R., Ulz, J.,1996. Der erfolgreiche Imker. Graz-Stuttgart.
13. Nogueira, C., A. Iglesias, X. Feás, L. M. Estevinho, 2012, Commercial Bee Pollen with Different Geographical Origins: A Comprehensive Approach, Int. J. Mol. Sci. 13, 11173-11187.
14. Ordinance №9 of 22 June 2005 on the Ministry of Agriculture and Forest, Issued by the Ministry of Agriculture and Forestry, Official Gazette 54/1.07.2005 (BG).
15. Puente, S., Inigues, A., Subirats, M., Alonso M.J., Polo F., Moneo I., (1997) Eosinophilic gastroenteritis caused by bee pollen sensitization. Medicina clinica 108 (18): 698-700.
16. Regulation (EU) No 1169/2011 of the European parliament and of the Council of 25 October 2011 on the provision of food information to consumers, amending Regulations (EC) No 1924/2006 and (EC) No 1925/2006 of the European Parliament and of the Council, and repealing Commission Directive 87/250/EEC, Council Directive 90/496/EEC, Commission Directive 1999/10/EC, Directive 2000/13/EC of the European Parliament and of the Council, Commission Directives 2002/67/EC and 2008/5/EC and Commission Regulation (EC) No 608/2004, Official Journal of the European Union L 304, 22.11.2011, pp. 1-51.
17. Smirnova V., (2008) Allergy towards bee products (in Russian), Apitherapy today, Ribnoe, 13.Oct.2008: pp 77-81.
18. Stratev D., R. Balkanska, St. Mateev, D. Dinkov. 2014, Processing, storage, labeling and microbiological hazards of organic bee pollen production, "24-th International Scientific Conference, Dedicated to the 70-Anniversary of the Foundation of the Union of Scientists in Bulgaria", Science & Technologies, Volume IV, Number 5, pp. 21-27. Animal studies & Veterinary medicine. Available at: http://journal.sustz.com/VolumeIV/Number5/Papers/DeyanStratev1.pdf
19. Zheliazkova, 2013, Honey bee (Apis mellifera L.) and bee products – indicators for assessing environmental quality by heavy metal and metalloid content, Abstract for degree Doctor of agricultural science, p. 79.
20. Zulovich, J.M., 1993, Proper Infrared Heat Lamp Use for Efficient Livestock Production, http://extension.missouri.edu/publications/DisplayPrinterFriendlyPub.asp...)

ИНФОРМАЦИЯТА СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ ДА ЦЕЛТА И ЗАДАЧИТЕ
НА
научен проект 07/14 ВМФ ПРИ ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
на тема:
„ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА пчелниТЕ ПРОДУКТИ И IN VITRO ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ МУЛТИРЕЗиСТЕНТНИ ЕНТЕРОБАКТЕРИИ”

Пазарска количка

Във вашата количка няма продукти.

0 продуктаОбщо: 0.00 лв.

Случайни снимки