Потребителски вход

Последна снимка

За качеството и ефективността на противовароатозните препарати и за още нещо

За качеството и ефективността на противовароатозните препарати и за още нещо

През есента на 1993 г , след прилагането на варостат ,, Ф '', открих 5 случая на нанесени вреди от препарата. В четири кошера след загиване на майките от отровния пушек семействата бяха унищожени от оси и пчели крадци, в петия случай успях да придам съхраненото семейство без майка към друго семейство. Това не е първият и единствен случай в моята практика, свързан с щети от акарацидните препарати, предлагани официално за употреба.
Откакто акара се настани в нашите пчелини пчеларството престана да бъде безгрижно. Налага се да се следят публикациите и новостите в тази насока, за което най – голям източник е професионалното ни списание ,, Пчеларство “. Почти няма препарат за вароатозата , предложен от ветеринарната наука, който да не съм ползвал и изпробвал. Продължавам да провеждам експерименти с най – различни вещества и по различни начини . Кошерите ми са приспособени за лесно поставяне дъното намазана с акароуловител – хартия за отчитане на резултатите.
В почти всички публикации за противовароатозните препарати се твърди, че са нови, ефикасни със селективно действие и че са преминали широки производствени изпитания. Поднасят се твърдения , че пчеларите не използват правилно препаратите, не спазват схемите за третиране, че не се води комплексна борба с този акар и пр.
В тази насока моите лични впечатления са :
пчеларите са любознателни, изпълнителни и се доверяват на науката , в случая на ветеринарните специалисти по пчеларство. Te третират и спазват препоръчителните схеми, но понякога остават без пчели, понасяйки загубата и горчилката от неуспеха.
Спомням си думите на един много добър специалист проверител, който сподели :
,, Пчеларите, които се довериха на препаратите останаха без пчели'' . Според мен тази мисъл е вярна и днес 25 години от нахлуването на вароатозата в страната ни акара Вароа си остава биологически устойчив и непобедим от науката.
Не искам да отправям упреци към когото и да е било, но смятам, че по отношение на вароатозата и препаратите са натрупани нови данни и изводи, които при обсъждане ще насочат и практиката, и науката към решаването на проблема. Темата е доста обширна , но ще се спра на няколко въпроса: Колко останаха пчелните семейства в България след появата на вароатозата ?
В списание ,, Пчеларство '' , 11, 1992 г. Г – н Иван Петков в статия ,, Сто години пчеларска статистика '' посочва, че от 1972 до 1992 г пчелните семейства са намалели от 764994 на 493540 броя, т. е. Намалението е почти двукратно.
В списание ,, Пчеларство '' 2, 1993 г един автор пише: ,, Броят на пчелните семейства у нас е около 700000 ''. Тази цифра е с около 200000 броя по – голяма от цитираната в ,, Сто години пчеларска статистика '' и би трябвало още с посочването автора да даде коментар за разликата.
Ограничена ли е вароатозата от прилаганите в страната противовароатозни препарати ?
При анализ на материала ,, Сто години пчеларска статистика '' се очертава тенденцията на непрекъснато намаляване на пчелните семейства. Най – големи са загубите през периода, когато нямахме представа за надвисналата опасност. Но ако вземем последните 4 – 5 години, когато упорито внедрявахме и третирахме с перицин и варостат , особено с варостат Ф - от 1989 до 1992 г са загинали 140 000 пчелни семейства . През 1992 сме имали 493 540, т.е. колкото и през 1961 г или връщане с 30 години назад.
Може ли да направим извода, че препаратите са се отразили неблагоприятно на пчелите и са спомогнали за оцеляване на акара ? Авторът смята, че химиотерапията е неизбежна в борбата срещу вароатозата, но явно даването на пътен лист на препаратите, използвани у нас, не е съпроводено с необходимите и достатъчни доказателства за качество и ефиктивност.
Внесохме или създадохме условия за развитието на варовито пило у нас ?
В САЩ това гъбично заболяване по пчелите се разпространява в края на 60 - те години и някои автори допускат, че заразата е внесена с доставения от Европа пчелен прашец. Американският проф. Р. Морз в книгата си ,, Отглеждане на пчелни майки '' пише:
,, Добре е известно, че варовитото пило, европейският гнилец .... и нозематозата са заболявания, разпространени предимно в пчелни семейства, които се отглеждат в стресово състояние. ''
Извеждал съм опити в изолиран пчелин, като съм внасял акарацидни вещества с различна дозировка. От определен праг нататък завишената доза видимо е причина за развитие на варовито пило в здравото семейство.
Друго наблюдение : силно семейство, без нито една килийка с варовито пило разделям на няколко отводки. Във всяка отводка се развива варовито пило. След развитието на отводките варовитото пило изчезва.
От посоченото дотук вадя заключение, че пчелите станаха по – податливи на стресовите фактори, било те технологични или лекарствени. Странното е, че развитието на Аскосферозата започна след масовото третиране на пчелните гнезда с акарациди и особено с Варостат Ф. В списание ,, Пчеларство '' 9 / 1990 г в обзора ,, Борбата срещу аскосферозата Стефан Савов пише : ...,, В Югославия ...основната причина за разпространението на варовито пило е отслабването на пчелните семейства в резултат на непрекъснатите третирания с акарациди срещу вароатозата ''...
Официалната версия на специалистите по ветиринарно дело у нас е , че появата на аскосферозата е свързана с употребата на антибиотици от пчеларите .
,, Погрешната практика на пчеларите да стимулират пчелните семейства през пролетта с антибиотици води до по често проявление на гъбни заболявания...'' - Гургулова и Гечев ,,Пчеларство '' 9 , 1990 г Във връзка с аскосферозата обаче дали е изследвана вносната захар и особено препаратите, които са създадени на базата на амитраза – варостат Ф и радовар. Ако пчеларите знаят истината за тези два препарата, ще се позамислят. Защото дори и да са ефикасни срещу паразита, те са опасни за пчеларите, пчелите и пчелните продукти. Пчеларите, които ползват тези препарати трябва да знаят за силната токсичност на основната съставка – амитраза, която не само може да развие тежки екземи, но и да повлияе фатално на пчеларя.
Вярно е, че амитразът е отдавна употребяван акарациден препарат за третиране на преживни животни срещу паразити, но пренасянето му в пчеларството без достатъчно изследване на токсичността му е прибързано и опасно.
Както в рекламите, така и на опаковките и в научните статии не се посочва опасността от този пепарат, който се натрупва в организма. Не случайно той не се използва в Германия. В сп. ,, Пчеларство '' , 4, 1990 г Кьонигер и Фуш пишат : ,, Употребяваният по този начин амитраз, който е доста популярен във франция, не е официално признат в нашата страна поради очакваните от него канцерогенни ефекти ''
А у нас ? ... Костадин Кръстин – пчелар от Стара Загора, прекара цял месец в кожния диспансер с тежка екзема и обриви по цялото тяло след третиране на 70 -те си пчелни семейства с варостат Ф . За съжаление ние сгъваме лентичките на димките с голи ръце, щем не щем вдишваме и дима и често изхвърляме недоизгорелите ленти където и да е ..
Когато съм работил с този фумигинат, винаги съм бил неразположен по няколко дни и едва сега осмислям лекомислието си.
В ,, Пчеларство '' , 12, 1991 в статията ,, Диагностициране на вароатозата '' четем :
,, ...... в Бразилия ... се потвърждава ефективността на амитраза, но се предупреждава, че третирането е доста токсично за младите пчелари .
Много автори посочват, че късното есенно третиране увреждат пчелите и майките. Д-р Кънчев ,, Пчеларство '' 5 1988 в края на статията ,, Да не допуснем нови загуби'' пише : ,, В това отношение най – подходящ е фолбекс ВА, тъй като при късното есенно третиране не уврежда не уврежда пчелите, които зимуват '' . Няма литературни данни колко е неподходящ
варостат Ф за есенното третирана, но според моите наблюдения пчелите остават два пъти по малко.
Достатъчни ли са препоръчваните 4 – 5 третирания с амитраз ? Според специалистите – да. Провеждал съм опити в паузата между две третирания – продължават да падат акари. Следователно не може да се съди за ефективността на препарата по видимия ефект и да се изпълняват шаблонно препоръчваните напролет по две и през есента – по три третирания.
Кьонигер и Фиш са искрени : ,, Лесно е да се забележат и преброят падналите върху хартията, вмъкната на дъното на кошера под семейството но е трудно да се преброят оцелелите. Без това е невъзможно да се установи ефектът на третиране с препаратите. И още : ,, Ние установихме, че даже при повече от 32 третирания, не е възможно да се запази семейството от опаразитяване. ''
Ето какво казват и други специалисти: ,, Видимият ефект / голямото падане на акари при третиране / изцяло се компенсира с голямата скорост в нарастване на броя на акарите. Увеличаване на плодовитостта на акара след обработка с някои препарати отбелязва и Столбов 1978 г и още : ,, При използването на всякакви химични средства , не притежаващи 100% ефективност, оживяват не само акарите, най – устойчиви към това средство, но и най – жизнеспособните. '' / В. Скрипник - ,, О росте числености клещей Вароа '' Пчеловодство 10 , 1986 .
Възниква логичния въпрос : Вароатозата не се ли разви в по – голяма степен в резултат на качеството и ефективността на предлаганите препарати и рецепти ? Да не забравяме колко райони останаха без пчели през последните няколко години.

Февруари 1994 г.
Николай Хука

Всички права запазени .

Пазарска количка

Във вашата количка няма продукти.

0 продуктаОбщо: 0.00 лв.

Случайни снимки