Всички статии
АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ 2019 ГОДИНА ЗА ПЧЕЛНИЯ ВОСЪК
юли
доц. Динко Динков
Ветеринарномедицински факултет
Тракийски университет
Резюме
От дълго време в пчеларството за оптимизиране на производството на восъчни основи и намаляване на себестойността им се използва пчелен восък с различни добавки, сред които се откроява парафина. В настоящата статия се разглежда въпросът за евентуалните последици за човешкото здраве при консумацията на мед, съдържащ пчелен восък, за промените в качеството на получения пчелен мед от пити, съдържащи парафин, както и за разпознаването на натуралния пчелен восък.
В стари времена пчелният восък се е ценял като златото. В наши дни той намира все по-широко приложение в козметиката, за производство на захарни и шоколадови изделия, ядки, кафе, в предпазни покрития на ябълки, цитрусови плодове, като съставка за дъвки, както и заедно с други оцветители при производство на множество храни. При използване в хранителновкусовата индустрия пчелния восък носи наименованието Е 901. Предпочита се употребата на чист пчелен восък за производството на свещи, които при изгарянето си не отделят газове, увреждащи иконописите. Пчелният восък е основна суровина за производство на восъчни основи в пчеларството (Динков, 2015).
Съгласно Наредба № 9 от 22 юни 2005 г. пчелният восък се приема в предприятията за преработка, ако отговаря на определени органолептични и физико-химични характеристики.
Изисквания към пчелния восък (Наредба № 9, 2005)
Показатели Характеристики
1. Цвят Еднороден от светложълт до тъмножълт и кафяв
2. Мирис Свойствен на восъка, близък до миризмата на восъчни пити при затопляне
3. Консистенция Твърда:
– при мачкане между пръстите да бъде еластичен (да не лепне) и при
изтегляне да се къса;
– при дъвчене със зъби да не лепне по тях;
– при драскане да образува спираловидни стружки
4. Структура Еднородна – зърнеста
5. Механични примеси Не се допускат
6. Температура на топене, в С° От 61,0 до 66,0
7. Плътност при t 20° С, в g/cm3 От 0,946 до 0,962
8. Коефициент на пречупване при t 75° С От 1,4420 до 1,4450
9. Киселинно число, в mg KOH/g От 17,5 до 21,0
10. Осапунително число, в mg KOH/g От 89,0 до 100,0
11. Естерно число, в mg KOH/g От 71,0 до 79,0
12. Йодно число, в g йод/100 g восък От 8,0 до 16,0
13. Проба на Вейвурм отрицателна
14. Наличие на патогенни за пчелното пило микроорганизми не се допуска
(2) Пчелният восък – суровина и готов продукт, се съхранява в самостоятелни помещения – сухи, чисти и защитени от пчели, вредители и от продукти, отделящи миризми (Наредба № 9 , 2005).
(3) Цеховете и помещенията за преработка на пчелен восък и за производство на восъчни основи се обособяват самостоятелно и отстоящи на разстояния, недопускащи досег с други пчелни продукти и възможност за замърсяване (Наредба № 9 , 2005).
(4) При производството на восъчни основи пчелният восък задължително се подлага на топлинна преработка при температура 120 °С за 60 минути (Наредба № 9 , 2005).
(5) На всяка произведена партида восъчни основи се извършва микробиологичен контрол за наличие на спори на причинители на гнилцови заболявания (Наредба № 9, 2005).
(6) Не се разрешава износ на пчелен восък без технологична обработка (хомогенизиране) в преработвателно предприятие освен в случаите, когато се реализира за технически цели (производство на свещи), (Наредба № 9 , 2005).
Известно е, че за извличане на пчелния мед от питите, след разпечатване те се подлагат на центрофугиране, последвано от филтриране през филтри с големина на отворите не по-малка от 0,2 мм. По този начин в меда остават важните за видовото му определяне поленови зърна. След филтрирането на пчелния мед на повърхността му изплуват леки въздушни мехурчета, малки восъчни частици, части от пчели и други механични замърсители. За получаване на висококачествен по органолептични характеристики пчелен мед е препоръчително при първичната обработка на продукта тази повърхностна пяна да се отстранява (Динков, 2015). След това, дори и да останат много малки восъчни частици в меда, те биха произхождали от достроените от пчелите с чист пчелен восък горни части на пчелните килийки, които се образуват от восъка, отделян от восъчните жлези на пчелите (Първанов, 2016).
Поради това, че чистия пчелен восък, който не е от третирани с акарициди пчелни семейства, не е опасен за човешкото здраве и отдавна се допуска като възможен за съдържание в меда добавъчен продукт (т.нар. „мед с восъчна пита”), (Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, 2003). Съгласно нормативната база в нашата страна другите търговски разфасовки на пчелния мед, диференцирани спрямо начина му на производство и/или представяне, не би следвало да съдържат органолептично установими механични примеси (Наредба № 9, 2005), в това число и пчелен восък.
Важно е да се посочи, че евентуална опасност за здравето на човека би могъл да крие само нефилтрирания пчелен мед, съдържащ неотстранен восък или търговската разфасовка „мед с восъчна пита”, в които при съдържание във восъка на питите биха могли да попаднат наднормени количества акарициди. Известно е, че продължителното варене на восъка няма ефект спрямо синтетичните акарициди използвани срещу вароатозата при пчелите, защото те не се разлагат, не се разтварят във вода, остават в него и биха могли да останат в произведените восъчни основи. Такива се Перицин (Кумафос), Апистан и Варотом (Флувалинат), Байварол и Варостоп (Флуметрин), Варостат Р (Амитраз). Избягването на наднормени количества от акарициди във восъка, използван за направата на въсъчни основи би следвало да се гарантира от производителите им, които следва да спазват Добрите Производствени Практики, включващи евентуални изследвания и/или предоставяне на документални гаранции за липсата на химически замърсители, каквито се явяват и акарицидите.
За предпазване на пчелните продукти от акарициди е важно също пчеларите да изпълняват стриктно указанията на специалистите по пчелна патология за периодите и начина на третиране, както и дозите на различните препарати, използвани срещу вароатозата при пчелите.
През настоящата година бяха публикувани проучвания за вредното влияние върху качеството на пчелния мед на събирането му във восъчни пити, съдържащи парафин. Установено е, че водното съдържание на получения мед от такива пити е било статистически достоверно по-високо (p=0.024), съотношението на глюкоза/вода – достоверно по-ниско (p=0.047), както и, че оцетната и лимонената косилина са показали по-високи стойности (p=0.098 и p=0.084). Тези данни сочат, че медът получаван от пчелни пити, съдържащи парафин е податлив на ферментационни процеси, влошаващи неговото качество (Svečnjak еt al., 2019).
В наши дни използването на парафин за производството на восъчни основи в пчеларството не може да бъде избегнато. Поради това, предвид изложената информация е подходящо такива восъчни основи, респ пити, които съдържат парафин, да се използват предимно за развитието на пчелното пило.
Важно е пчеларите да не забравят съветите на високо уважавания от пчеларската гилдия Доц. Първан Първанов, че е важно “при разширяване на пчелните семейства да се използват миналогодишни качествено изградени кафяви пити” и “откритите по време на прегледите на пчелните семейства пити с вкиснал мед да се подменят с редовни”. Не на последно място за избягване на прокисване и ускоряване на узряването на меда Доц. Първан Първанов препоръчва „максимално разширяване на прелките, отпускане на дъната, отваряне на вентилационните отвори на кошерите и подсигуряване на водопоилки в пчелина” (Първанов, 2016).
Спазването на горепосочените правила би предотвратило и потенциалната опасност от прокисване на пчелния мед в пити, съдържащи парафин.
Като заключение следва да се посочи, че най-висококачествен пчелен мед се получава от пчелни пити, които не съдържат парафин.
За да различим практически питите от чист пчелен восък от тези, съдържащи парафин трябва да имаме пред вид освен горепосочените външни характеристики на чистия пчелен восък (Наредба №9, 2005), и това, че “разрезът на натуралния пчелен восък е матов, а на този, съдържащ парафин е гладък и блестящ” (Буренин и Котова, 1977).
В достъпните на автора на настоящата статия литературни източници липсват данни относно евентуалната вреда за здравето на пчелите на восъчните основи, съдържащи парафин. Разбира се, добре е известно, че те се използват от дълго време в пчеларството и ако бяха вредни за пчелите пчеларите нямаше да ги закупуват и като следствие те до сега щяха естествено да отпаднат от пазара. Този въпрос все пак е интересен от практическа и научна гледна точка, а пчеларите могат да допринесат за допълнителното му изясняване чрез своите наблюдения, които да споделят с Пчеларски център-южен, гр. Стара Загора или на e-mail: dinkodinkov@abv.bg (доц. Динко Динков, Тракийски университет).
Използвана литература
Буренин, Н.Л., Г.Н. Котова, 1977, Справочник по пчеловодству, Москва «Колос», стр. 287.).
Динков, Д., 2015, Съвременни изисквания при получаване, преработка и изследване на пчелния мед, пчелния прашец и другите пчелни продукти, Издателство „Еньовче”, гр. София, ISBN:978-954-8372-48-0. Издадена със съдействието и разпространявана от “Пчеларски център – Южен”, гр. Стара Загора, 1-120.
Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, Постановление № 196 на Министерския съвет от 28 август 2002 г., обн., ДВ, бр. 85 от 5 септември 2002 г., в сила от 1 август 2003 г
Наредба № 9 от 22 юни 2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти (МЗГ, Обн., ДВ, бр. 54 от 01.07.2005 г.)
Първанов, П, 2016, Биология и болести на пчелите, стр. 63, стр. 65, ISBN 978-954-9483-37-6.
Svečnjak L.,O. Jović, S. Prđun, J. Rogina, Z. Marijanović, J. Car, M. Matošević, I. Jerković, 2019. Influence of beeswax adulteration with paraffin on the composition and quality of honey determined by physico-chemical analyses, 1H NMR, FTIR-ATR and HS-SPME/GC–MS, Food Chemistry, Volume 291, 187-198.